Динамиката на модерния бизнес и провокациите, с които се сблъсква той днес, са довели до вълнуващи трансформации в начина, по който хората взаимодействат и работят в офис пространствата. Тенденциите за 2020 г. насочват вниманието на дизайнерите към преживяването на служителите. А то има за цел да подобри продуктивността, повиши благосъстоянието и вдъхнови креативните процеси.
Проучвания разкриват, че един от ключовите фактори за недоволството в офисите с отворен план е нивото и честотата на разсейващите шумове. Предизвикателството, пред което ще се изправят интериорните дизайнери, е да подсигурят решения, които спомагат за усвояването и блокирането на заобикалящия шум.
Ако четете това в офис, спрете за секунда и съзнателно се заслушайте в обстановката.
Сега разбирате за какво говорим, нали?
В следващите страници ще ви разкажем по какъв начин шумът афектира продуктивността и към кои решения да се обърнете, за да подобрите работната обстановка.
Пътят на звука
“Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.” – Хермес
Ако приемем третия принцип на Хермес за чиста монета, тогава съвсем спокойно можем да кажем, че хората са звук от плът и кръв. Е, няма да сбъркаме, тъй като по-разсейващ шум на работното място от приказките на колегите няма.
Но какво е звукът и как се разпространява той?
Звукът е сила (енергия), която предизвиква периодично движение на молекулите и атомите и по този начин те се преместват в пространство и се сблъскват със съседни молекули и атоми. Ние възприемаме звука благодарение на слуховия апарат, който превръща тези механични трептения в електрически импулси и ги изпраща на мозъка. Човешкото съзнание възприема условно казано два типа звук: звук който е мелодичен (любимата ви музика), носи информация (разговор с любимия човек), която мозъка възприема като пълноценна и приятна и звук който е дразнещ (жужене на комар), неритмичен (музиката, която не харесвате) , импулсен (тропането на съседа по плочките) и не носи полезна информация (този до вас на бюрото дето само си бърбори по телефона), този звук наричаме шум. Шумът действа на нервната система като предизвиква бърза умора и понижена работоспособност.
Когато възпроизведем звукова вълна в затворено пространство , например си пуснем музика през тонколоните в големия отворен офис, тази вълна се разпространява във всички посоки на пространството предавайки се по въздушната среда. Момента в който срещне повърхност (стена, таван, бюро, човек) част от нея се отразява като слънчев лъч в огледало, но част от нея се погасява (абсорбира) и не се връща. След като се срещнат вълните, които са отразени от множество повърхности и вълните, които все още се възпроизвеждат от източника, те се събират в определени точки от пространство и се изваждат в други. При събирането на звуковите вълни се наблюдава усилване на сигнала, а при изваждане сигнала затихва. Колкото повече сигнала се събира, толкова повече време отнема той да затихне и съотвено, закъснелите усилени сигнали нашия слух ги възприема като „ехо“. Времето за което един сигнал затихне с 10dB, 20dB, 30dB или 60dB се нарича време на реверберация. То е определящия фактор, по който се оценява акустиката на помещенията. Колкото по-дълго е времето на реверберацията на едно помещение, толкова по-„кънтящо“ е то.
И така, докато звукът си играе на пинг-понг в офиса, нервните клетки на служителите ви се възпаляват, а продуктивността им страда и спада.
Парадоксът на комфорта
Офисът с големи прозорци или френска витрина спомага за продуктивността като предоставя естествена светлина. В същото време, обаче, я саботира по отношение на звука.
Пространства, които са правоъгълни и квадратни и съдържат предимно твърди и лъскави повърхности, като стъкло, гипсокартон или ламинат, които отразяват като огледало звуковата вълна, имат по-продължително време на реверберация.
Парадоксално, именно характеристиките на помещение, което по много параметри би повишило благосъстоянието на работещите в него, могат да бъдат и пряка причина за стрес.
Щом шумът предизвиква стрес и спад в продуктивността, значи трябва да се стремим към пълна тишина.
Да, ама не!
Другият парадокс се крие в това, че прекалено добре шумоизолираните офиси също водят до липса на комфорт. Представете си стая, в която цари гробна тишина, и в която и най-лекият шепот се чува ясно отдалече. Премахването изцяло на заобикалящия ни шум, наречен още фоновия шум, като шума от вентилационната систем, шума от компютрите или шума от сървъра, позволява на човешкото ухо и чуе и най-тихия шепот и да отклони вниманието си от това, което прави само, за да го чуе.
Ако искате да изпитате онова страшно тихо, може да посетите най-тихата стая в света, в която, обаче, ви съветваме да не се застоявате за дълго. Може да ви побърка!
Акустика и продуктивност
Телефонът звъни. Звукът си проправя път през въздишки и коси, а после рекушира в бетонената стена. Офисът е в индустриален стил. Всички наоколо са хипстъри. Звукът продължава да се блъска между лъскавата повърхност на стъклената преграда, бетона, и прозорците.
Колегата вдига телефона. Май има проблем. Повишава тон.
Да, определено има проблем. Сега вече всички в офиса знаят за това.
Този не може ли да намали малко децибелите, мислят си повечето от присъстващите.
Енергията на гласа му взаимодейства с всички повърхности. Множество отражения се случват в рамките на части от секундата.
Шумно е. Затова група от хора, които обсъждат нова кампания, започват да говорят по-силно, за да се конкурират с разсейването. Това причинява повишаване на нивото на шума.
Няколко човека са изпаднали в транс пред екрана и ‘цъкат’ на клавиатурата сякаш са на състезание за машинописки. Щтрак. Цак. Щтрак. Цак.
Има хора със слушалки на ушите, изолирани в своя балон. Има и хора с пръсти в ушите и сбръчкани чела.
За всички важи едно – продуктивността им е само на 30%.
Проучванията показват, че веднъж разсеяни, ви отнема до 23 минути да си възвърнете напълно концентрацията върху сложни задачи. А след като работата се възобнови, процентът на грешките се увеличава.
Архитектурното решение на отворения офис има за цел да улесни комуникацията и сътрудничеството, което от своя страна да повиши работоспособността. Но наред с позитивните си страни, модерният офис крие куп подводни камъни.
Един от тях е проблемът с шума и акустиката.
Източници на шум:
- Външен шум от трафик
- Телефонни и физически разговори в офиса
- Музика в офиса
- Шум от стъпки на съседните етажи
- Звукови вибрации през конструкцията от работещи машини.
- Шум от оборудването като вентилационни системи, електронно оборудване и асансьори.
Поведение и звук
От както свят светува, човекът знае, че когато птичките пеят, всичко е наред; но когато спрат – нещата се променят.
Ако не искаме да гледаме някоя страшна сцена във филм, си затваряме очите.
Ако нещо не ни е вкусно, си затваряме устата.
Можем да контролираме до какво се докосваме.
Ако мирише лошо, си запушваме носа.
Ако, обаче, не искаме да чуем нещо, решението със запушени уши, в повечето случаи не работи.
Някога, слухът ни е помагал да оцелеем сред природата. Днес страда в офис джунглата.
Освен директното увреждане на слуха, нежеланият шум може да бъде вреден за здравето ни и по други начини. Допълнителните последици от излагането на шум включват:
- сърдечно-съдови заболявания
- високо кръвно налягане
- главоболие
- хормонални промени
- психосоматични заболявания
- разстройства на съня
- намалена физическа и психическа работа
- стресови реакции
- агресия
- постоянно чувство на недоволство
- намалено чувство за общо благополучие
От всички видове шум, непредвидимят е най-дразнещ. Мозъкът обича да установява логични връзки. Хаотичният принцип, по който се генерира шумът в един офис води до недоволство, стрес, по-малко социализация и нежелание за работа. Резултатът е спад в продуктивността. След като теглим чертата, това се отразява по негативен начин, и на здравето на хората, и на бюджета на компанията.
Когато нежеланият шум е блокиран и се наслаждаваме на приятни звуци, ние сме по-продуктивни, по-щастливи и изпитваме по-малко здравословни проблеми.
Решението
Има ли проблем, има и решение.
На разположение са няколко ключови инструмента, които да помогнат за акустичните предизвикателства в откритата работна среда: абсорбиращи звука материали, блокиращи звука прегради и звукова маскировка.
Абсорбиращи звука материали
Правилното разполагане на звукопоглъщащи материали в пространство, които да намалят отраженията на звуковите вълни могат да бъдат естетически издържани решения срещу инвазията на нежелан шум.
За разлика от отражателните повърхности като стъкло и гипсокартон, звукопоглъщащи материали са леки и порести. Именно тези свойства им позволяват да абсорбират звуковатавълна и да по този начин да намалят отраженията в стая. Резултатът е спад отразения шум и намаляване на ехото.
Видове абсорбиращи материали:
Порести и влакнести материали
- Каменна и стъклена вата
- Дунапрен /полиуретан/
- Мебели и пердета от вълна, пух и полиестер
- PET материали (компресирани нишки от рециклирана пластмаса)
- Килими и мокети
В зависимост от своята клетъчна структура и своята дебелина те притежават различни звукопоглъщащи характеристики във всяка честотна лента. Типично се използват панели с дебелина от 10 до 50мм, които има звукопоглъщане над 50% в средни и високи чести.
- Резонансни конструкции
- Перфорирани гладки плоскости като гипсокартон или МДФ, които се поставят в комбинация с попресети и влакнести материали
- Шлицово (тънки вертикални или хоризонтални отвори) перфорирани плоскости, като гипсокартон или МДФ, които отново се комбинират с порести или влакнести материали
- Микро перфорирано (перфорация от 1мм до 0.05мм) фолио, което се поставя на разстояние от стена или таван
Такъв тип резонансни конструкции се проектират за концертни и конферентни зали, отворени обществени пространства или студиа. Там където имаме специални изисквания за ниско честотно и средно честотно поглъщане.
- Мембранни резонансни конструкции
- Опънати винилови тавани
- Опънати платове или мембрани
Мембраните резонансни конструкции са много специализирани и по-рядко се използват за акустично третиране, по-често са декоративен дизайнерски елемент.
Блокиращи звука прегради
Блокиращите звука прегради служат за архитектурно и акустично разделяне на пространството. В зависимост от степента, с която искаме да ограничим разпространението на звука, преградите могат да бъдат или цели стени или частични ограждания, като сепаратори на бюрата или паравани между бюрата.
За да постигнем по-високата степен на „блокиране“ на шума трябва да използваме целите стени, които да обуславят отделно помещение. Разбира се и тук можем да степенуваме изолацията, която зависи от типа на стената, дебелината, материалите и тяхна подредба, врата на помещението, детайлите за връзка между фасада, под и таван, вентилацията на помещението и много други.
За постигането на балансирана среда, където лесно може да се осъществява комуникация между хората и съответно акустичната среда е приемлива, трябва да разчитаме на ограждащите сепаратори за бюра или на мобилните преградни модули (*ESCREO GO). Те са ефективно решение за ограничаване на разпространението на шума в голям радиус и същевременно позволяват да се осъществява лесна и бърза комуникация в екипите.
*ESCREO GO е мултифункционален преграден модул, който дава възможност на служителите да си сътрудничат, без да причиняват смущения на другите. Освен това, предоставя дигитален екран и повърхност за писане само на една ръка разстояние.
Звуково маскираща система
Звуковата маскираща система се състои от мрежа високоговорители и микрофони, които генерират изкуствено бял шум в помещението, съобразявайки се с средното ниво на шума в пространството. . По този начин се създава изкуствено маскиране на шума и разбираемостта на далечните разговори или импулсните шумове се понижава. По този начин се постига акустчина среда, която е по-малко разсейваща. Ключът е в равномерността на подаването на сигнала, спектъра и силата му.
Тишината и силните шумове обикновено са свързани с опасност, като по този начин ни правят нащрек. Точно обратното на това, от което се нуждаем, когато искаме да се съсредоточим или отпуснем. Добрият маскиращ спектър концентрира звука в рамките на тези средни честоти. Резултатът е плавен звук, който наподобява леко движещ се въздух или вода. Постоянството и предвидимостта на този тип фоново озвучаване предразполагат вътрешните ни алармени системи към спокойствие. Звуците от океанския приток или бързащ поток са сред най-ефективните.
Креативност
Резултатите от експеримент показват, че умереното (70 dBA) спрямо ниското (30 dBA[AK1] ) ниво на околния шум повишава ефективността на творческите задачи и увеличава вероятността за закупуване на иновативни продукти. Nota Bene за всички магазини, предлагащи техника!
Ефектът на умереното ниво на шум се дължи на това, че при него се покачва нивото на обработка на информация, което предизвиква по-конструктивни функции като насърчава абстрактната обработка. А това води до креативност. Тя, обаче, не расте експоненциално. Високите децибели притъпяват тези функции като пречат на креативните процеси.
Заключение
Добре проектираното акустично работно място ще накара служителите ви да се чувстват добре. Това ще спомогне за една позитивна социална среда, в която сътрудничеството не е повод за раздразнение у тези, които не участват в дискусията. И ако имахте термометър, който измерва нивото на стрес, той би изстинал. Стресът ще се абсорбира заедно със звуковите вълни на шума.
Добрата акустика в модерният офис би трябвало да е в контролния списък на всеки дизайнерски и мениджърски екип. Създаването на среда, която насърчава сътрудничеството, поддържа продуктивността и подобрява удовлетвореността, е сред ключовите инвестиции на модерния бизнес.
Чрез прилагане на комбинация от стратегии адекватни за конкретно пространство, работното място може да осигури всички предимства на открития офис план, без да попада в капана на шума.